Month: September 2019

След като в началото на новия век бяха поставени част от основите на новия здравноосигурителен модел, последваха дълги години на обсъждане за пътя и начините за развитието му. Естественото следствие от това беше: монопол на здравната каса, увеличаване на вноската за здравно осигуряване, липса на единна информационна система в здравния сектор, корупция и системно източване на средствата за здравеопазването.

Какво трябва да се направи?

1. Разбиване на монопола на здравната каса. Докато всички пари за здравеопазването се събират и изразходват от едно място, винаги ще има източване на средства и съответно недостиг. Увеличаването на проверките, смяната на определени лица и други административни мерки, може да намали малко, но не и да спре източването на нашите пари за осигуровки. Единият от вариантите е да има няколко частни здравноосигурителни фонда.

2. Въвеждане на тристълбов модел на здравното осигуряване по подобие на това в пенсионната система – задължително здравно осигуряване, задължително допълнително и доброволно осигуряване. Нещо подобно се обмисля в парламентарната комисия по здравеопазване.

3. Изграждане на единна информационна система в здравеопазването.

Как да функционира модела?

Определяне и събиране на вноските

Всеки работещ, съвместно с работодателя си, трябва да внася здравноосигурителна вноска, зависеща от дохода му, в здравната каса и в този здравноосигурителен фонд, който сам си е избрал. Съотношението между вноската на работещият и неговият работодател да се определя всяка година със закон и е логично да бъде близко до 50:50. Вноската от работодателя влиза в здравната каса. Едната част от вноската на работещият влиза във фонда, а другата част във негова лична сметка.  Това съотношението също се определя със закон. Парите, които са постъпили в неговата лична сметка, може да бъдат изразходвани само за здравеопазване. По желание всеки може да си внася суми, които ще бъдат освободени от данък, в неговата сметка. В тази сметка ще може да се внасят суми и от други физически или юридически лица, като тези пари също ще бъдат освободени от данък. Лицата може да бъдат – роднини, приятели, благотворителни фондове и др. Ако човек  е неработещ – дете, учащ, безработен /регистриран на трудовата борса/ или пенсионер, то вноските, в същите пропорции,  се правят от държавата. Какви да са сумите за всяка от горните групи се определя със закон.

Пример: Работещ със заплата 600 лв. При здравна вноска 8 %, разпределение между работодател и работник 50:50 и разпределение между фонда и личната сметка 75:25 се получава – за работодателя – вноска от 24 лв, която се внася в здравната каса и за работника – вноска от 24 лв, които се внасят съответно 18 лв. в избрания фонд и 6 лв. в личната сметка. Ако за пенсионера се приеме да се разпределят 32 лв, то в касата, фонда и личната му сметка ще постъпят съответно – 16 лв, 12 лв и 4 лв.

Логично е определена част от акциза на цигарите и алкохола /например 20 %/  да постъпват по същата схема в здравната каса, в здравноосигурителния фонд /съобразно броя на хората, които са го избрали/ и в личните сметки на всеки.

Пример: събран акциз 1 400 мил. лв и има три фонда съответно с 1 000 000, 2 000 000 и 4 000 000 потребителя. Тогава разпредението е следното – 140 мил. лв в касата, съответно 15 мил. лв в първия, 30 мил. лв във втория и 60 мил. лв в третия фонд. За личните сметки на всеки се получава по 5 лв /35 мил. лв на 7 мил. човека/.

Може по тази схема да бъдат разпределяни и част от сумите,  постъпили от ДДС, от приватизационни сделки, от реализирания излишък и т.н.

Реализирането на тази схема ще позволи в началото на годината да може да се планират достатъчно точно приходите по всяка сметка. Ще има и странични фискални ефекти – засилване на подкрепата за увеличаване на акцизите на цигарите и алкохола и за намаляване на контрабандата на тези стоки, за издаване на касови бележки /т.е. увеличаване на приходите от ДДС/.

Изразходване на сумите

Като се знае колко ще бъдат постъпленията се определя множеството от медицински дейности, които ще се покриват от тези вноски.

Цената на всяка медицинска дейност се разделя също на три части в приблизително горните пропорции. За примерите, които разгледахме пропорциите бяха 4:3:1. Ако пациента не се е грижил за здравето си /не е ходил на профилактични прегледи, получил е цироза от пиене на алкохол, натровил се е от горски гъби, развил е болестта вследствие на пушене или на излишни килограми и др./ то това съотношение може да бъде променено например 4:3:3 или 4:3:5 и т.н.

Пример: Операция, която струва 800 лв. За коректия пациент касата ще поеме 400 лв, здравния фонд 300 лв и човека 100 лв. За некоректен пациент, при съотношение 4:3:3, касата ще поеме 320 лв, фонда 240 лв. и пациента 240 лв.

Предимства – здравния фонд ще следи дали има необходимост от тази операция, както и дали са извършени всички манипулации и са дадени всички консумативи?  Болният или неговите роднини също ще проследят дали калкулираните дейности са извършени и консумативите са раздадени. Ще се повиши заинтересоваността на хората да си извършват профилактични прегледи и да водят здравословен начин на живот. В случай, че се налага някакво много скъпо лечения, например за 8 000 лв, то болният ще трябва да събере 1 000 лв. Ако ги няма в неговата лична сметка има няколко варианта: 1. Сам си превежда сумата в сметката, като след това с тази сума си намалява облагаемият доход. 2. Негови роднини и/или приятели от собствените си сметки му превеждат необходимата сума. 3. Обявява на благотворителни организации, със съответните документи, че му е необходима конкретната сума. /Това се прави и сега, но се отнася за цялата сума, а не за малка част от нея/. 4. Тегли заем с преференциални условия /гарантиран от държавата и негови близки/ за покриване на лечението.

Ако болния реши да си извърши операцията в по-добра болница, където стойността е например 1 000 лв вместо 800 лв в горния пример, то в този случай разпределението ще бъде 400 лв от касата, 300 лв от фонда и 300 лв от личната му сметка.

По същият начин се процедира и с лекарствата, но там съотношенията ще бъдат доста различни в зависимост от вида на лекарството. Досега безплатните лекарства ще бъдат в съотношение 4:3:1, докато частично намалените лекарства ще бъдат в друго съотношение – например 4:3:5 или 4:3:13 и т.н. Всички тези съотношения се определят достатъчно рано и важат за следващата календарна година. Лекарствата без рецепта, както и досега, ще бъдат в съотношение 0:0:1.

Основни предимства

Повишаване на икономическата заинтересованост на всеки за здравето му. Контролът за изразходване на средствата ще бъде извършван от фонда и от пациента. Фондът ще бъде заинтересован от извършването на качествени профилактични прегледи.

В зависимост от избирателната система, видът на изборите и предварителната нагласа на избирателите може да се окаже, че с “купуването” на относително малко гласове се получава друго разпределението на мандатите /при пропорционална избирателна система/ или съответно се избира друг кандидат /при мажоритарна/. Това се знае от участниците в изборите и за съжаление доста често се използва. Като първо следствие редовия избирател се демотивира от участие в избори и избирателната активност спада. Другото, и то доста по-лошо следствие е, че по този начин “стойността” на всеки един закупен глас нараства. По този начин се влиза в порочната спирала –  с всеки следващ избор се увеличава броят на купените гласове при намаляваща избирателна активност.

      Как се предлага да се излезе от спиралата:

1. В избирателния закон се прави гласуването да бъде задължително, като за негласуване  има санкции. В някои демократични държави /Гърция, Белгия и др./ избори се провеждат по този начин. Основната причина такива избори да се провеждат в малко държави е, че се обвързва една демократична по същността си дейност, като избори, със принуда /санкция/. Другата причина също е съществена: всеки принуден да гласува може да пусне празен плик. В този случай, резултатът от гласуването ще бъде същият, и нищо няма да се промени.

2. Криминализиране на купуването на гласове. Както правилно отбелязва спецът по изборите, проф. М. Константинов, купуването на гласове е на същият принцип, както даването и вземането на подкуп. Колкото е решен проблемът с подкупите, толкова ще се реши и проблема с купуването на гласове.

Очевидно и двете предложения не дават решение.

  Какво предлагам:

   1. В изборите с пропорционална система /за Народно събрание, Европарламент или за общински съветници/ към списъка с партиите /коалиции/ и независимите кандидати да се добавя служебно “Без мандат”. Същото да важи и за изборите с мажоритарна система. Към списъка с кандидатите служебно се добавя “Без мандат”. Всеки избирател може да гласува за дадена партия /кандидат/ или да гласува “Без мандат”.

2. Ако в някоя избирателна секция са гласували над 100 избиратели и един от кандидатите /партия или коалиция/ е получил по-вече от 80 % от гласовете, то всички гласове от тази секция се обявяват за недействителни.

 

За да видим ефектът от първото предложение ще разгледаме три варианта:

– под 1 % гласуват “Без мандат”. В този случай резултатите ще бъдат същите, както ако се гласува и по досегашния начин.

– между 1 и 10 % гласуват “Без мандат”. В този случай в зависимост от броя на мандатите и въведения праг може да се получи, че едно или няколко избираеми места ще бъдат “Без мандат” и няма да бъдат заети. Да дадем пример – избори за Народно събрание на което са гласували съответно 77 % за партии, които минават 4 % праг, 7 % са гласували за “Без мандат” и 16 % за партии, които не преминават изборната бариера.  Това означава, че в Народното събрание ще влязат 220 депутата, а другите 20 места няма да бъдат заети. По този начин се решава и още един проблем – твърде големия брой депутати. По аналогичен начин в общинските съвети ще влязат не 51 общински съветници /колкото са например в Пловдивския общински съвет/, а примерно 47.

– над 10 % гласуват “Без мандат”. Това означава /при пропорционална избирателна система/, че значителна част от мандатите няма да бъдат заети. Да дадем отново пример – избори за Народно събрание на което са гласували съответно 60 % за партии, които минават 4 % праг, 20 % са гласували за “Без мандат” и 20 % за партии, които не преминават изборната бариера. Броят на избраните депутати ще бъде 180. При мажоритарна избирателна система може да се получи, че кандидатът “Без мандат” може да отиде на балотаж или дори и да спечели изборите. Естествено, в последният случай изборите се анулират и се провеждат нови.

Предимства:

– Повишаване на избирателната активност. Със сигурност част от избирателите, които сега не гласуват, защото не виждат подходящ кандидат, ще отидат да гласуват и то за “Без мандат”. Колкото по-неизбираеми кандидатури има, толкова повече ще се гласува за “Без мандат” и като следствие ще бъдат избрани по-малко депутати /общински съветници/.

– Увеличаване на алтернативите пред избирателите. Досега кмет на малко населено място може да бъде избран само с няколко /дори и един/ гласа. При предложения начин е достатъчно с един глас повече да гласуват “Без мандат” и да се стигне до анулиране на изборите. Това ще принуди партиите да издигат по избираеми кандидатури.

Каква е идеята на второто предложение. Ако в някоя избирателна секция се купят 4-5 гласа /толкова са избирателите от едно семейство/ вероятността това да се разкрие е много малка, както е малка вероятността тези няколко гласа да се отразят съществено на изборите. Проблем възниква, когато голяма част от избирателите в няколко секции /или целите секционни комисии/ са купени. Тогава настина се променят резултатите от изборите и купуващият гласовете може да ги спечели.

Защо гласувалите в секцията трябва да са над 100? При по-малък брой гласували може да се получи единият кандидат /партия/ да получи над 80 % без гласовете да са купени /например от 6 гласували 5 да са предпочели единият кандидат/. В случай, че са гласували 200, 300 или 500 избирателя и ако една партия /кандидат/ има над 80 % от гласовете няма разумно мислещ човек, който да твърди, че изборите не са “купени”.  Въможно е облагите да не се получават в момента на гласуването /следователно няма как да бъдат разкрити/, но самият факт на толкова голям процент гласували еднакво показва, че изборите в тази секция нямат нищо общо с демокрацията.

 

Предимства:

–  Намаляване на броя на купуване на гласове на едро. Т.е. точно тези случаи, които променят резултатите от гласуването. При досегашните избори партиите /кандидатите/ изпращаха емисари в определени райони, които намираха начин да мотивират избирателите да гласуват за “правилната” партия /кандидат/. В случай, че правилото действа, партиите рисуват при масово купуване на гласовете в даден район да ги загубят всичките. Впрочем, това правило решава и проблема с изборния туризъм. Никоя партия няма да е сигурна, че изпращайки един или повече автобуси с избиратели в дадена секция няма да надхвърли 80 % от гласовете.

– Увеличаване на алтернативите пред избирателите. Ако в настоящият момент има избирателни секции, в които масово се гласува за някоя партия /причината надали е демократична/, то след приемане на правилото същата тази партия ще бъде принудена да стимулира плуларизма. Ако не го направи ще губи гласовете от тази секция

След като в началото на новия век бяха поставени част от основите на новия здравноосигурителен модел, последваха дълги години на обсъждане за пътя и начините за развитието му. Естественото следствие от това беше: монопол на здравната каса, увеличаване на вноската за здравно осигуряване, липса на единна информационна система в здравния сектор, корупция и системно източване на средствата за здравеопазването.

Какво трябва да се направи?

1. Разбиване на монопола на здравната каса. Докато всички пари за здравеопазването се събират и изразходват от едно място, винаги ще има източване на средства и съответно недостиг. Увеличаването на проверките, смяната на определени лица и други административни мерки, може да намали малко, но не и да спре източването на нашите пари за осигуровки. Единият от вариантите е да има няколко частни здравноосигурителни фонда.

2. Въвеждане на тристълбов модел на здравното осигуряване по подобие на това в пенсионната система – задължително здравно осигуряване, задължително допълнително и доброволно осигуряване. Нещо подобно се обмисля в парламентарната комисия по здравеопазване.

3. Изграждане на единна информационна система в здравеопазването.

Как да функционира модела?

Определяне и събиране на вноските

Всеки работещ, съвместно с работодателя си, трябва да внася здравноосигурителна вноска, зависеща от дохода му, в здравната каса и в този здравноосигурителен фонд, който сам си е избрал. Съотношението между вноската на работещият и неговият работодател да се определя всяка година със закон и е логично да бъде близко до 50:50. Вноската от работодателя влиза в здравната каса. Едната част от вноската на работещият влиза във фонда, а другата част във негова лична сметка.  Това съотношението също се определя със закон. Парите, които са постъпили в неговата лична сметка, може да бъдат изразходвани само за здравеопазване. По желание всеки може да си внася суми, които ще бъдат освободени от данък, в неговата сметка. В тази сметка ще може да се внасят суми и от други физически или юридически лица, като тези пари също ще бъдат освободени от данък. Лицата може да бъдат – роднини, приятели, благотворителни фондове и др. Ако човек  е неработещ – дете, учащ, безработен /регистриран на трудовата борса/ или пенсионер, то вноските, в същите пропорции,  се правят от държавата. Какви да са сумите за всяка от горните групи се определя със закон.

Пример: Работещ със заплата 600 лв. При здравна вноска 8 %, разпределение между работодател и работник 50:50 и разпределение между фонда и личната сметка 75:25 се получава – за работодателя – вноска от 24 лв, която се внася в здравната каса и за работника – вноска от 24 лв, които се внасят съответно 18 лв. в избрания фонд и 6 лв. в личната сметка. Ако за пенсионера се приеме да се разпределят 32 лв, то в касата, фонда и личната му сметка ще постъпят съответно – 16 лв, 12 лв и 4 лв.

Логично е определена част от акциза на цигарите и алкохола /например 20 %/  да постъпват по същата схема в здравната каса, в здравноосигурителния фонд /съобразно броя на хората, които са го избрали/ и в личните сметки на всеки.

Пример: събран акциз 1 400 мил. лв и има три фонда съответно с 1 000 000, 2 000 000 и 4 000 000 потребителя. Тогава разпредението е следното – 140 мил. лв в касата, съответно 15 мил. лв в първия, 30 мил. лв във втория и 60 мил. лв в третия фонд. За личните сметки на всеки се получава по 5 лв /35 мил. лв на 7 мил. човека/.

Може по тази схема да бъдат разпределяни и част от сумите,  постъпили от ДДС, от приватизационни сделки, от реализирания излишък и т.н.

Реализирането на тази схема ще позволи в началото на годината да може да се планират достатъчно точно приходите по всяка сметка. Ще има и странични фискални ефекти – засилване на подкрепата за увеличаване на акцизите на цигарите и алкохола и за намаляване на контрабандата на тези стоки, за издаване на касови бележки /т.е. увеличаване на приходите от ДДС/.

Изразходване на сумите

Като се знае колко ще бъдат постъпленията се определя множеството от медицински дейности, които ще се покриват от тези вноски.

Цената на всяка медицинска дейност се разделя също на три части в приблизително горните пропорции. За примерите, които разгледахме пропорциите бяха 4:3:1. Ако пациента не се е грижил за здравето си /не е ходил на профилактични прегледи, получил е цироза от пиене на алкохол, натровил се е от горски гъби, развил е болестта вследствие на пушене или на излишни килограми и др./ то това съотношение може да бъде променено например 4:3:3 или 4:3:5 и т.н.

Пример: Операция, която струва 800 лв. За коректия пациент касата ще поеме 400 лв, здравния фонд 300 лв и човека 100 лв. За некоректен пациент, при съотношение 4:3:3, касата ще поеме 320 лв, фонда 240 лв. и пациента 240 лв.

Предимства – здравния фонд ще следи дали има необходимост от тази операция, както и дали са извършени всички манипулации и са дадени всички консумативи?  Болният или неговите роднини също ще проследят дали калкулираните дейности са извършени и консумативите са раздадени. Ще се повиши заинтересоваността на хората да си извършват профилактични прегледи и да водят здравословен начин на живот. В случай, че се налага някакво много скъпо лечения, например за 8 000 лв, то болният ще трябва да събере 1 000 лв. Ако ги няма в неговата лична сметка има няколко варианта: 1. Сам си превежда сумата в сметката, като след това с тази сума си намалява облагаемият доход. 2. Негови роднини и/или приятели от собствените си сметки му превеждат необходимата сума. 3. Обявява на благотворителни организации, със съответните документи, че му е необходима конкретната сума. /Това се прави и сега, но се отнася за цялата сума, а не за малка част от нея/. 4. Тегли заем с преференциални условия /гарантиран от държавата и негови близки/ за покриване на лечението.

Ако болния реши да си извърши операцията в по-добра болница, където стойността е например 1 000 лв вместо 800 лв в горния пример, то в този случай разпределението ще бъде 400 лв от касата, 300 лв от фонда и 300 лв от личната му сметка.

По същият начин се процедира и с лекарствата, но там съотношенията ще бъдат доста различни в зависимост от вида на лекарството. Досега безплатните лекарства ще бъдат в съотношение 4:3:1, докато частично намалените лекарства ще бъдат в друго съотношение – например 4:3:5 или 4:3:13 и т.н. Всички тези съотношения се определят достатъчно рано и важат за следващата календарна година. Лекарствата без рецепта, както и досега, ще бъдат в съотношение 0:0:1.

Основни предимства

Повишаване на икономическата заинтересованост на всеки за здравето му. Контролът за изразходване на средствата ще бъде извършван от фонда и от пациента. Фондът ще бъде заинтересован от извършването на качествени профилактични прегледи.

Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start writing!